Варантите (warrants) дават на притежателя си правото, но не и задължението да купи или продаде предварително определено количество ценни книжа по предварително фиксирана цена в определен срок или на определена дата.
Законът за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) дефинира варанта като “ценна книга, която изразява правото за записване на определен брой ценни книжа по предварително определена или определяема емисионна стойност до изтичането на определен срок”.
Варантите от американски тип позволяват те да бъдат упражнени по всяко време до датата на падежа им, а тези от европейски тип могат да бъдат упражнени единствено на датата на изтичането им. Според горната дефиниция на ЗППЦК на капиталовия пазар могат да се издават варанти от американски тип.
В зависимост от това дали правото е за покупка или продажба на ценната книга, то варантите следва да се разграничат, съответно на “кол варанти” и “пут варанти”.
От тази гледна точка варантите много наподобяват опциите, но за разлика от последните, те се емитират от съответната компания, вместо от инвеститора, който притежава ценните книжа, върху които са издадени опциите.
Инвеститор ще закупи кол варанти, ако очаква цената на съответната ценна книга, върху която са издадени, да се покачва, а притежателите на пут варанти залагат на понижение на цената.
Когато акционер придобие варанти, той може:
- да ги упражни, чрез покупка/продажба на акции, съответно, ако те са кол/пут варанти
- да ги продаде по текущите пазарни цени;
Ако не извърши едно от двете посочени по-горе действия в рамките на предварително определения срок, притежателят губи варанта.
Стойността на варанта ще е равна на разликата между пазарната цена на ценните книжа и страйк цената, умножена по броя ценни книжа, които могат да се закупят с един варант, само ако получената от това стойност е по-голяма от 0, или пазарната цена на ценните книжа е по-голяма от страйк цената.
Ако пазарната цена на ценните книжа е по-малка от страйк цената, по която могат да се закупят ценните книжа, то тогава варантът няма теоритична цена, а само времева стойност.
В редки случаи пазарната цена на варанта ще се различава значително от теоретичната, плюс транзакционните разходи, тъй като в противен случай ще може да има наличие на безрисков арбитраж – инвеститорът ще закупи варанта, ще го упражни, закупувайки акции, които иначе би купил по-скъпо от пазара.
В общия случай пазарната цена на варанта ще е по-голяма от неговата теоритична стойност, плюс транзакционните разходи, тъй като варантът има и времева стойност (time value).
На практика пазарната цена на варанта е сума от две стойности – теоретична плюс времева стойност.
Инвеститорите са съгласни да платят премия (времева стойност) над теоретичната поради това, че варантът има остатъчен живот, който също притежава стойност.